Филмът „Време разделно“ на 35 години: припомнете си разтърсващите цитати
На 28 март през 1988 година се състои премиерата на филма „ Време разделно “ по едноименния разказ на Антон Дончев.
Книгата, издадена през 1964 година, оживява на екран в две части със сюжет и постановка от Людмил Стайков и разтърсващи осъществявания от Йосиф Сърчаджиев, Руси Чанев, Иван Кръстев, Аня Пенчева и други
Впоследствие филмът е преименуван, следвайки англоезичния превод за разпространяване, който е „ Време на принуждение “ (Time of Violence) . Двете елементи на кино лентата са озаглавени „ Заплахата “ и „ Насилието “.
Епичен и разхитителен, „ Време разделно “ остава в съзнанието на генерации българи и с думите, които са още по-въздействащи, идвайки от екрана .
Един от най-запомнящите си разговори е този сред Елица и Момчил:
— Елице, правилно ли е, че до неделя ще се жениш за татко ми? А тя му рече:
— Защо ме питаш?
И той отново я попита, и ми се стори, че ще заплаче:
— Елице, кажи ми, правилно ли е?
…
И пламна яд в Елицините зеници, пламнаха страните и устните ѝ, та викна тя на Момчил:
— Помниш ли, когато пристигна подзиме да се прощаваме и аз бях заспала на поляната? И ризата ми беше разтворена, и вълненикът ми беше набран нагоре. А ти ми викна, та станах. Защо не се наведе?
А той единствено я гледаше и не вярваше, че чува такива думи. И тя отново викна:
— Помниш ли, като пристигнах горе при тебе и се гонехме из гората, и ти ме настигна до една ела и лицето ми гореше, и пазвата ми гореше, и милно ти се помолих да ме пуснеш. И ти ме пусна. Защо ме пусна?
А той отвори уста и не можа да проговори. И тя все викаше, като че щеше да заплаче:
— Помниш ли, като ти споделих оная нощ, когато нямаше луна, а звездите бяха два пъти повече, да дойдеш с мене до извора, та да си налея менците? И те държах за ръката, а ти ми думаше: „ Не пердах се, не пердах се. “ Не ти ли пристигна мислено, че всяка вечер без тебе вървя за вода. Защо не ме прегърна?
И чак в този момент той можа да рече:
— Елице, Елице, Елице…
А тя тропна с крайник и му рече с ненавист:
— Викай ми в този момент Елице, тъй като след неделя ще ми викаш мамо.
И като видя, че той закри лице с длани, рече му безшумно:
— Кацна пилето на рамото ти, а след това отлетя? И кацна на друго рамо. Защо се чудиш?
Припомнете си още цитати от „ Време разделно “ в галерията тук:
Книгата, издадена през 1964 година, оживява на екран в две части със сюжет и постановка от Людмил Стайков и разтърсващи осъществявания от Йосиф Сърчаджиев, Руси Чанев, Иван Кръстев, Аня Пенчева и други
Впоследствие филмът е преименуван, следвайки англоезичния превод за разпространяване, който е „ Време на принуждение “ (Time of Violence) . Двете елементи на кино лентата са озаглавени „ Заплахата “ и „ Насилието “.
Епичен и разхитителен, „ Време разделно “ остава в съзнанието на генерации българи и с думите, които са още по-въздействащи, идвайки от екрана .
Един от най-запомнящите си разговори е този сред Елица и Момчил:
— Елице, правилно ли е, че до неделя ще се жениш за татко ми? А тя му рече:
— Защо ме питаш?
И той отново я попита, и ми се стори, че ще заплаче:
— Елице, кажи ми, правилно ли е?
…
И пламна яд в Елицините зеници, пламнаха страните и устните ѝ, та викна тя на Момчил:
— Помниш ли, когато пристигна подзиме да се прощаваме и аз бях заспала на поляната? И ризата ми беше разтворена, и вълненикът ми беше набран нагоре. А ти ми викна, та станах. Защо не се наведе?
А той единствено я гледаше и не вярваше, че чува такива думи. И тя отново викна:
— Помниш ли, като пристигнах горе при тебе и се гонехме из гората, и ти ме настигна до една ела и лицето ми гореше, и пазвата ми гореше, и милно ти се помолих да ме пуснеш. И ти ме пусна. Защо ме пусна?
А той отвори уста и не можа да проговори. И тя все викаше, като че щеше да заплаче:
— Помниш ли, като ти споделих оная нощ, когато нямаше луна, а звездите бяха два пъти повече, да дойдеш с мене до извора, та да си налея менците? И те държах за ръката, а ти ми думаше: „ Не пердах се, не пердах се. “ Не ти ли пристигна мислено, че всяка вечер без тебе вървя за вода. Защо не ме прегърна?
И чак в този момент той можа да рече:
— Елице, Елице, Елице…
А тя тропна с крайник и му рече с ненавист:
— Викай ми в този момент Елице, тъй като след неделя ще ми викаш мамо.
И като видя, че той закри лице с длани, рече му безшумно:
— Кацна пилето на рамото ти, а след това отлетя? И кацна на друго рамо. Защо се чудиш?
Припомнете си още цитати от „ Време разделно “ в галерията тук:
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ